Lectors

Людмила Стоянова

Завършила е българска и немска филология в СУ „Св. Св. Климент Охридски“. Специализира теория на литературата в СУ. През 1984 г. защитава дисертация по история на литературата. От 1984 г. до 1997 г. е директор на Универсална научна библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна, успоредно сътрудничи в Държавното издателство „Георги Бакалов“ по организирането на серията за преводна фантастика „Галактика“. Хабилитира се през 1997 г. От 1998 г. е преподавател по българска литература, история на журналистиката, медиатекст и културни политики във ВСУ „Черноризец Храбър“. Член е на Сдружението на българските писатели и на редакционната колегия на регионалното издание за култура и литература в. КИЛ. Членува в международната демократична женска организация „Сороптимист интернейшънъл“ и в клуб „Отворено общество“ - Варна.
Автор е на книгите „Забравени“ страници“ (1994), „Странният“ жанр“ (1995), „Преображенията на фантастичното в българската проза“(1996), „Литературни ретроспекции“ (1999), „Етнопсихология, култура, медия – съзвучия и дисонанси” (2003), „Гръцката махала – духът на древна Варна (2008, в съавторство), „Пантеонът на Одесос“ (2009), „Вестникът и националната културна памет“ (2012). През 2012 г. подготвя за печат и издава книгите „Изкуство и публика“ (с непубликувани есета на Сирак Скитник) и „Балкански скици“ (с батални разкази и репортажи от Тодор Кожухаров).
Съставител и научен редактор е и на следните сборници от национални научни конференции “Езикът на медиите“, „Изкуство и медии“, „Вестникът и обществото“, „Сирак Скитник и/за българската култура (сборник с доклади от студентска научна конференция),
Нейни студии и статии са публикувани в списанията „Литературна мисъл“, „Септември“, „Летописи“, „Език литература“, „Български език и литература“,“ Съвременник“, „Демократичен преглед“, във вестниците „Литературен форум“ и „21 век“, в годишници и сборници на ВСУ, НБУ, ВТУ, БСУ, ПУ и др.