Сляпа лъвица оцеляла 17 години в дивата природа.

Джози е лъвица и не вижда нищо, защото е напълно сляпа. И въпреки това е оцеляла 17 години в дивата природа. Не по късмет, не по сила, не по инстинкт. Тя оцелява, защото дъщерите ѝ никога не са я изоставяли.

Всеки ден две млади лъвици вървят до нея: те я водят с тялото си, чакат я, ако остане назад, обграждат я, за да усети опасността, водят я да пие вода и ловуват вместо нея.

Когато донесат плячка, те не ядат първи, те я бутат към нея, за да бъде първата, която се храни. Ако се обърка или уплаши, те се изправят отпред и отзад, за да ѝ проправят пътя. В труден терен едната остава до майка си, докато не успее да се придвижи напред.

Месеци, години... Ден след ден, нощ след нощ. Две дъщери защитават майка, която не може да вижда. А в дивата природа това е почти невъзможно.

Джози е все още жива, защото някой е решил да не я пусне, защото някой е вярвал, че животът ѝ все още има значение. Защото дори там, където всичко е брутално, любовта съществува.

Тя не може да ги види, но те никога не са спирали да я виждат.