Рис (Lynx lynx) - популация в България

Застрашената от изчезване, автохтонната балканската популация на риса обитава Югозападна Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и възможно в Странджа (България и Турция). Възможно е единични екземпляри да обитават планините Малашевска, Осогово, Влахина и Краище. Всъщност през 40-те години на минали век рисът е считан за изчезнал вид, но след 1985 г. зачестяват съобщения за появата му в Средна Стара планина, Рила, Западни Родопи , Дунавска равнина и Лудогорие, Ропотамо и Странджа. 

Рис е наблюдаван южно от село Стакевци, Западна Стара планина. В същия район присъствието му е доказано през 2004-2005 г., а през 2009 г. и в Осогово. Предполага се, че тези рисове са част от формиралата се през последните 20-25 години в Източна Сърбия популация от саморазселили се от Карпатите животни, наброяваща вероятно към 30 индивида.

Местообитанията на риса са планинските горски масиви. Предпочита стари естествени гори и скалисти места, но ловува и в клековата и алпийската зона. В търсене на ловна територия и на партньор младите животни, както и възрастните при оредяване на популацията или липса на храна, се срещат в нетипични места и извършват далечни странствания.

Размножителният период е през февруари-март, а малките, които се раждат по 2 или 3, се раждат през май-юни. 

Основна плячка са сърните, младите диви свине, зайците. Хранителният спектър включва още кошути и млади елени, птици и гризачи, но понякога напада и селскостопански животни. Вълкът е главният конкурент и неприятел на риса.

Основните отрицателно действащи фактори са бракониерството, намаляване на дивите копитни животни, изсичане на старите гори и фрагментиране на масивите им. За да се предотврати изчезването на вида трябва да се преустанови изсичането на старите естествени гори и да се увеличат защитените територии в Западна Стара планина, Средна гора, Западни Родопи и Пирин.