16 юли е Международен ден на змиите

Не е много ясно какви са причините точно 16 юли да бъде избран за Международен ден на змиите, но от години милиони природолюбители по цял свят отбелязват този „празник“. .

Змиите се срещат навсякъде по земното кълбо с изключение на Антарктика.

Те са класифицирани в 15 различни семейства, които включват около 456 рода и над 3458 вида. На дължина достигат от 10 cm  до над 11,5 m.

Отровните змии са около 375 вида, но не всичките са опасни за хората.

В България отровните видове са 6: пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок. Зъбите на котешката змия и вдлъбнаточелия смок са разположени много назад в устната кухина. Отровата им е слаба и е почти невъзможно да я инжектират на човек при ухапване.

Змиите обикновено не атакуват, ако не се чувстват застрашени. Повечето сблъсъци се случват, когато змиите се чувстват притиснати или заплашени, или когато хората случайно ги настъпят. Хората, които живеят в градовете, имат някаква осведоменост за това как трябва да реагираме, че не бива да ги убиваме, че може просто да бъдат прогонени или уловени от някой, който не се притеснява да го направи.

Херпетолозите обясняват специфични разлики между отровните и неотровните змии. Някои от разликите, които трябва да се знаят, че неотровните змии имат кръгли зеници, докато отровните – продълговати. В градска среда най-често могат да бъдат видени водните змии или смокообразни, като те са абсолютно безобидни за хората.

Пепелянката и усойницата са видовете, които можем да срещнем в планината. Те имат характерна шарка на гърба, която минава през цялото тяло. В допълнение този вид змии са къси с дължина около 1 метър. При ухапване от отровна змия трябва задължително да се потърси медицинска помощ.

Малките деца не се плашат от змиите, те ги възприемат като другите животни. Обикновено подхождат много по-мъдро към тях.

Някои от неотровните змии в България са змия-червейница, пясъчна боа (пясъчница, турска боа), голям стрелец, тънък стрелец (стрелушка), черноврата стрелушка, смок-мишкар, ивичест смок (кощерица) и пъстър смок (последните два се смятат за подвидове на един и същи вид), леопардов смок, медянка, жълтоуха водна змия и сива водна змия.

,Важно е да се знае, че при ухапване от пепелянка или усойница, често симптомите могат да отшумят, но въпреки това е добре да се потърси лекарска помощ.

До летален изход може да се стигне при възрастни хора с влошено здраве и малки деца. По света от ухапване на отровни змии годишно умират 80 000 – 130 000 души. В Европа обаче годишно има само по 3 – 4 случая.

Като типични представители на студенокръвните видове, змиите са известни както с любовта си към слънцето, така и с избора на топли и слънчеви места за препичане.

Дали на студенокръвните им е по-студено през зимата, отколкото на топлокръвните и как преживяват змиите през зимата? Местообитанията на съскащите влечуги през лятото са известни на повечето хора. Най-вероятно сте чували някой да ви съветва: „Не ходи в тревата или пази се от нагрените от слънцето камъни, там могат да се крият змии“, но къде зимуват тези влечуги остава малко известен за широката общественост факт..

Какво правят змиите през зимата?

Със сигурност не сте виждали змия през зимата, което може да ви кара да се зачудите дали те всъщност не спят зимен сън. Влечугите, сред които са и змиите, преустановяват храненето през зимата, активността им спада драстично, метаболизмът им се забавя и изпадат в състояние, близко до зимния сън. По време на този своеобразен зимен сън, който се различава от зимния сън на бозайниците, змиите все пак не спят дълбоко, но използват по-меките зимни дни, за да излязат от дупките, в които се крият, на повърхността и да потърсят вода. Пълноценното и обичайно хранене обаче се възстановява чак през пролетта, когато температурите се повишат.

Змиите са свръхчувствителни към студа и с падането на температурите търсят място под земята, където да се скрият от температурните промени на повърхността, от снега, влагата и леда. Известно е, че под земята температурата се запазва сравнително постоянна и влечугите са защитени от студа. Много рядко змиите изпълзяват от дупките си през зимата, когато времето е необичайно топло, за да пият вода. Първото си хранене обаче след началото на студените месеци при змиите е чак през пролетта. Ниската им активност и фактът, че забавят метаболизма си им помага да не се нуждаят от храна през зимните месеци.

Къде се крият змиите през зимата зависи от тяхното местообитание, континента, начина им на живот и вида им. Обикновено и в общия случай особено когато говорим да змиите по нашите географски ширини, сред предпочитаните от тези влечуги зимни местообитания и скривалища от студа са изоставени дупки за гризачи, пукнатини или дупки в скали, купи сено, корени на дървета и др. И макар че мястото е уединено и скрито, самият зимен сън на змиите далеч не може да се нарече уединен и самотен.

Любопитен факт е, че те зимуват не самостоятелно, а на групи, образувайки кълбо.

В народното ни творчество, традициите и обичаите ни е съхранено любопитно име за една от съботите в късната есен – змийска събота – денят, в който змиите влизат в дупките и укритията си, образуват кълбо и изпадат в хибернация, продължаваща до пролетта, когато топлите слънчеви лъчи стоплят и пробуждат земята, растенията и животните – в това число и змиите.