Цветна богомолка

Кацнала е на ръба на листо като трън, съживен – шипове, издигащи се от гърба ѝ, като назъбена броня, изкована на миниатюрни бойни полета. Всеки нокът е остър с прецизност, всяко движение е усъвършенствано през хилядолетия на мълчаливо оцеляване.

Това е Цветната богомолка – отчасти хищник, отчасти изкуство.

Нейната деликатна форма противоречи на безмилостната ѝ ефикасност. Очите, изпъкнали и бдителни, сканират със зловеща неподвижност. Плячката в хватката ѝ – мимолетен момент в древния ритъм на насекомото „яж или бъди изяден“.

Погледнете внимателно и ще видите същество, което не просто ловува – то изпълнява танц на маскировка и господство, обгърнато в тяло, което в един момент може да бъде сбъркано с венчелистче, а в следващия – с кошмар.

Природата никога не е имала нужда да преувеличава. Просто е трябвало да еволюира.