Лимонова акула

Лимоновата акула (*Negaprion brevirostris*) е един от малкото видове акули, които не се нуждаят от постоянно плуване в открития океан, за да избегнат задушаване. Природата я е дарила със способността да изпомпва вода през хрилете си, за да извлича кислород, което позволява на акулата да си почива на морското дъно. Всъщност тя прекарва по-голямата част от времето си точно така – лежейки на дъното на плитък залив и чакайки плячка.

Жълтеникаво-кафявата горна част на тялото ѝ осигурява отлична маскировка на фона на пясъчното дъно, докато коремната страна е бяла или бледожълта. Тя има по пет хрилни отвора от всяка страна, но обикновено няма дихателни отвори (спиракули) зад очите.

Други наименования на тази хищна риба включват „острозъба акула с къса муцуна“, „жълта акула“ и „панамска острозъба акула“. Това е изключително опасен и ненаситен хищник, с когото е по-добре да не се срещате под водата. Достигайки дължина от 3,4 метра и тегло от 180 килограма, тя със сигурност е достатъчно голяма, за да нападне плячка с размерите на човек. Въпреки това няма регистрирани случаи на нападения от лимонови акули над хора.

Всъщност ситуацията е точно обратната: тези зъбати хищници са онези, които страдат от действията на хората. Те биват ловувани заради ценните си перки, крехкото месо и здравата кожа. Според IUCN видът се счита за такъв, който е близо до застрашеност от изчезване.

В Съединените щати лимоновите акули се използват в експерименти за изследване на въздействието на фармацевтични продукти и наркотични вещества. Учените проявяват интерес и към техните силно чувствителни сетивни системи. Наскоро лимоновите акули дори изненадаха изследователите, като се научиха да използват бутон за пускане на храна, разположен на дъното на басейна им. Умните акули го натискаха с муцуните си, което задействаше звънец, а персоналът в отговор им хвърляше прясно месо.