Домашни любимци и здравето на собствениците им

Какви рискове може да носят и как да се предпазим от тях?
Домашни любимци и здравето на собствениците им

Знаете ли, че България е в челните мяста в света по заразяване с кучешка тения? А 50% от всички хора, подложили се на хирургическа интервенция, са били заразени именно с ехинококоза? За разлика от 80-те години на миналия век, когато страната ни е на едно от последните места в Европа, днес всеки пети, заразен с кучешка тения е дете. И колкото и парадоксално да звучи - 90% от засегнатите пациенти изобщо нямат домашен любимец в къщата си, а е замесен приносител.

Кой е главният виновник?


Ехинококозата е паразитоза, която при човека се обуславя от проникването и развитието в различни органи на ларвите на кучешката тения. Човекът и някои тревопасни животни са междинен, а кучето -окончателен гостоприемник на кучешката тения.

Тенията е лентовиден червей с дължина едва няколко милиметра, съставена е от 3-4 членчета, като всяко едно от тях съдържа от 400 до 800 яйца, които след съзряването си се изхвърлят навън с изпражнението на кучето и по този начин замърсяват околната среда. Тези яйца са относително устойчиви, поставени в условия на външна среда, като нито дъжд, нито високи или пък ниски температури могат да ги обезвредят. За тяхното разпространение огромна роля изиграват и мухите, чрез които те попадат и върху листни зеленчуци, детски площадки, дори в пясъчниците, където играят децата.

Как се осъществява заразяването?


Човекът се заразява не само чрез плодовете и зеленчуците, върху които са попаднали яйцата, но и при пряко или косвено общуване с опаразитено животно (галене, пипане, целуване). Погълнатите яйца, които иначе са невидими с просто око, се превръщат в личинки в червата, като по този начин имат възможността да проникват в кръвоносните съдове и от там чрез кръвния поток достигат до черния, белия дроб и други органи. Тези личинки много бързо нарастват, превръщайки се в различни по големина ехинококови кисти, които се изявяват с оплаквания на бавно растящ кистозен тумор. Ехинококовите кисти се развиват най-често в черния дроб (около 75% от случаите), белия дроб (около 20%), по-рядко в бъбреците, мускулите, далака и други вътрешни органи.

Кои са най-вероятните носители на заразата?


Най-често това са бездомни кучета, които се хранят със заразени продукти, а след заразяването си едно куче може да бъде активен източник в продължение на 2-3 години. Не бива да се забравя и ветеринарно-санитарния контрол при клане на животни в малко населените места.

Какви са най-честите симптоми?


В много случаи началните прояви са незначителни и кистите могат да бъдат случайно открити при рентгенов преглед, например. Но, симптомите зависят изцяло от органната локализация на кистата. Когато кистите са много големи и са разположени в белия дроб, се наблюдава кръвохрачене, силна кашлица и бодежи в областта на дроба, или симптоми, напомнящи бронхит или пневмония. Ехинококът в черния дроб се проявява с признаци на бавно растящ тумор, който променя големината и формата на черния дроб и може да причини тежест и притискане в областта на дясното подребрие. При усложнение може да се стигне до развитие на жълтеница.

Крие ли опасност болният от кучешка тения за околните?


Важно е да се отбележи, че носителите на кучешка тения не са опасни за населението, тъй като заразата не се предава от човек на човек. Тя е изключително опасна единствено и само за своя притежател, защото ехинококозата представлява доста тежко заболяване, отстраняването на която е много трудно, защото зародишите на червея попадат и в околните тъкани. Обикновено лечението е оперативно, като се отстранява част от органа с разположената в него тения. Но в много случаи това е началото на края, защото ако в организма на човека са останали още личинки, тенията може отново да порасне.

Какви предпазни мерки можем да вземем?


Първото и най-важно нещо е спазването на лична хигиена, както и старателното измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация. След общуване с чужди кучета незабавно трябва да се измиват ръцете, като на това трябва да се научат и децата. Кучето не трябва да се храни с термично необработено месо, което може да бъде заразено с тения. Храната, специално предназначена за домашните любимци, не е сигурно средство, че нашето куче няма да се зарази, но все пак е за предпочитане.

Необходимо е домашните кучета да се обезпаразитяват периодично по схема от ветеринарен лекар, защото освен носители на тения, кучетата могат да разпространяват и бълхи, за които се знае, че пренасят сериозни заболявания (вид тения, която е особено опасна за човека). Свръхчувствителните хора могат да развият пъпковидни или мехурчести обриви, придружени от силен сърбеж и общи реакции на неразположение, нервност и дори безсъние. Според специалисти почти всички кучета, отглеждани в апартаменти, имат бълхи, които са невидими за стопаните и се установяват само чрез изпражненията им.

Котките - вероятни носители на токсоплазмоза?


Разчитайки на това, че котките са най-чистите домашни любимци, голяма част от стопаните им решават, че не е необходимо те да бъдат водени на профилактични прегледи при ветеринар. Статистиката показва, че 90% от домашните котки никога не са посещавали зоолекар. Но котките, както и кучетата могат да бъдат носители на сериозни заболявания, опасни за здравословното състояние на човека. Едно такова широко разпространено паразитно заболяване е токсоплазмозата. Заболяване, което протича незабелязано или с леки болестни прояви. Голямото значение на тази паразитоза обаче идва от нейната склонност да уврежда тежко плода в утробата на бременната жена, когато заразяването е осъществено през първите 3-6 месеца от бременността. В такива случаи детето се ражда с вродена токсоплазмоза.

Причинителят има полулунна форма и е много малък по размери. Размножава се вътре в клетката, където образува кисти, които съдържат стотици отделни паразити. Котките са главният източник, превръщайки се в постоянен резерв на заразата, като по този начин заразяват човека и другите животни чрез изпражненията им. Трябва да се отбележи, че отглеждането на котки и консумацията на сурово или полусурово месо повишава значително риска от заразяване.

Пораженията, които паразитът нанася на човешкия организъм, засягат много органи, но най-често се засяга мозъка и вътрешните обвивки на очите. Вродената токсоплазмоза се проявява още у новороденото с възпаление на мозъка и мозъчните ципи, повишена температура, уголемени далак и черен дроб, слепота, жълтеница, както и още много други сериозни симптоми. Тези прояви могат да се открият още през първите месеци от живота на детето или в по-късен етап от неговото развитие.
Придобита токсоплазмоза в повечето случаи протича незабелязано, а по-рядко се наблюдава повишена температура, мускулни болки, уголемени лимфни възли, миокардит и др.

В заключение трябва да запомним, че за да останат нашите любимци верни приятели, не е необходимо много - важно е да се спазват добри санитарно-хигиенни норми.