Гингивит - стоматитен комплекс при котките (ГСКК)

В клиничната ветеринарна практика гингивит-стоматитният комплекс при котките представлява едно от най-болезнените, сложни и трудни за лечение заболявания на устната кухина както за ветеринарните специалисти, така и за стопаните на животните.

Не бива да го класифицираме като обикновен пародонтален проблем или натрупване на зъбен камък. ГСКК е имуномедиирано заболяване, характеризиращо се с тежка, хиперреактивна възпалителна реакция на устната лигавица към антигените на бактериалната плака и други екзогенни стимули.

 Клинични признаци

• Еритем и маргинална хиперемия: Интензивно зачервяване по протежение на гингивалния ръб, често наблюдавано при млади и възрастни котки.
• Засягане на каудалната и алвеоларната област: Възпаление или пролиферативни лезии на алвеоларната лигавица, палатоглосалните гънки и глософарингеалните дъги.
• Системни и поведенчески прояви:
  Дисфагия и псевдоанорексия: Пациентът проявява интерес към храната, но я отказва или вокализира при опит за дъвчене поради силна болка.
• Птиализъм: Прекомерно слюноотделяне, като слюнката може да бъде вискозна или примесена с кръв.
• Занемарена козина: Намалено или напълно преустановено самопочистване вследствие на орална алодиния — болка, предизвикана от стимули, които обикновено не са болезнени.

Мултифакторна етиология

Патогенезата включва сложно взаимодействие между няколко фактора:

• Постоянна антигенна стимулация: Наличие на супрагингивална и субгингивална бактериална плака.
• Имунен статус на организма: Дисрегулиран възпалителен имунен отговор.
• Инфекциозни кофактори: Необходимо е системно изследване за котешки калицивирус (FCV), вирус на котешкия имунодефицит (FIV) и вирус на котешката левкемия (FeLV).

Клиничен подход и терапевтични възможности

Успешният контрол на гингивит-стоматитния комплекс зависи в значителна степен от ранната терапевтична намеса.

В зависимост от тежестта на заболяването терапевтичният план включва:

1. Консервативно медикаментозно лечение
   Контрол на болката чрез мултимодална аналгезия, модулиране на възпалителния процес и профилактични мерки със стриктен контрол на оралната хигиена.
2. Хирургично лечение
   При рефрактерни или напреднали случаи субтоталната или тоталната екстракция на зъбите остава терапевтичният подход с най-висок процент на клинична ремисия.

Екстракцията на премоларите и моларите, а при необходимост и на останалите зъби, цели елиминиране на повърхностите, върху които се натрупва бактериална плака, и съответно намаляване на постоянната антигенна стимулация.