Каракачанска овчарка - описание, характер и грижи за породата

Описание

И така, каракачанското куче (известно още като българска овчарка) е много едър представител на своя вид. Мъжките растат до 75 сантиметра при холката и достигат тегло над петдесет килограма. Отличителна черта на породата е гъстата и дълга козина с различни цветове.

Особено ценен се счита цветът „Червен нос“, при който тялото е покрито с „ръждиви“ петна, а върхът на носа има бледомесест оттенък. Българската овчарка има развита мускулатура, което в съчетание с размерите й я прави една от най-силните физически породи. Представителите на породата изглеждат като олицетворение на силата във всяка част на тялото - масивна глава, голяма челюст, големи зъби и широк гръден кош. Продължителността на живота на каракачанското куче при правилна грижа достига четиринадесет години.

Откъде се е появила породата?

Породата започва своята дълга история от Балканския полуостров през Средновековието, по-точно от територията на днешна България. Каракачанката е имала две важни функции – да служи за охрана и ескорт на едноименните племена номади и да играе ролята на строго овчарско куче за местните овчари.

Наистина, рядко се случва хищник да реши да нападне стадо, когато такова впечатляващо куче е негов пазач. По време на спирките овчарските кучета пазели овцете, прогонвайки непознати и хищници, а при необходимост с готовност влизали в битка с вълци и мечки. Освен това, благодарение на естествените си умения и развити сетива, те лесно „отделят“ своите овце от другите. Кученцата научават всичко това, докато растат, помагайки на по-големите си братя да работят.

Поведение
 
Имайки сложен характер, тясна област на използване и не особено намиране на отговори сред ценителите на кучешката красота, породата не успя да се разпространи широко и да спечели голяма популярност. Въпреки това опитни собственици, които не се страхуват от трудности, отговарят с ентусиазъм за своето смело „мече“.

Характерът на българската овчарка се описва с епитети като упорита, лоялна, смела, независима. Трябва да се помни, че силното куче трябва да има и силна ръка от собственика си. И е необходимо да се започне от ранна детска възраст.

В допълнение към стандартните процедури като купиране и ваксинация, трябва незабавно да започнете обучение и да бъдете изключително упорити. Основната цел е да култивирате послушание и да покажете вашето безусловно превъзходство, ако желаете, господство като собственик.

Важно! Търпението и постоянството са ключът към успеха в обучението на кучето. Всяко снизхождение и затваряне на очите за неподчинение ще доведе до загуба на натрупан опит

Ако следвате тези правила, тогава пухкавата и упорита мечка ще прерасне във величествено и страхотно, но послушно куче.

За съжаление за много почитатели на породата, които живеят в градовете, апартамент от тридесет квадратни метра не е най-доброто място за пълноценен живот на каракачанката, причината за това е големият размер и историческата склонност към открити пространства. По-подходящ вариант би бил частна къща с градина.

Важно! Ако не отделяте достатъчно време и място за разходка, кучето може да намери друг изход за енергията си - мебели, дрехи и много други.

На открити места дръжте кучето под контрол (например в заграждение), в противен случай инстинктите на пазача могат да надделеят, което може да завърши зле за съседската котка или човек.

Разбира се, говорим за домашната територия или тази, която той самият смята за дом, при обикновени разходки българската овчарка е толерантна към целия свят около себе си.

Тъй като говорим за инстинкти, заслужава да се отбележат други черти на характера на въпросната порода:

• Гости. Като отличен пазач, овчарят неуморно пази имота и дома на собственика. Безполезно е да я убеждавате, че гостът е бил тук вече двадесет пъти, в отсъствието на собственика тя ще възприеме всяка намеса като заплаха.
• Господар. Кучето има само един. Всички останали членове имат право да се държат свободно около него.
• Деца и домашни любимци. Добрият пазач не е добра бавачка. Фактът, че дете или някое животно е израснало с каракачанка, разбира се, ги сближава, кучето се привързва към децата, но тази порода не позволява волности със себе си.

Това още веднъж потвърждава, че тя има способността да взема самостоятелни решения. Тя обаче ще пази повереното й дете с цялата отдаденост. Тя няма пристъпи на немотивирана агресия. От това следва, че каракачанското куче няма да бъде лесна придобивка за начинаещ в кучевъдството, но за опитни стопани със здрава ръка и сила на волята ще бъде отличен приятел, изпълняващ едновременно важни охранителни и охранителни задачи.

Как да се грижим за нея?
 
Няма данни българската овчарка да е предразположена към други заболявания освен стандартните, които се срещат при всички кучета.

Дългата коса затруднява намирането и отстраняването на кърлежи, но в противен случай няма нужда да се притеснявате за здравето на вашия домашен любимец за дреболии, ако следвате определени правила за грижа:

• Мястото на спане не е толкова важно. Българската овчарка понася добре и студ, и жега, достатъчно е да има будка или заграждение.
• Разходките и постоянната физическа активност са включени в задължителния ранг. Без това съществува риск от деградация на мускулите. Това важи особено за кученцата.
• Козината трябва да се четка редовно и старателно, в противен случай ще се заплита на бучки. В напреднали случаи единственото, което остава да направите, е да обръснете кучето. Но този процес не трябва да се превръща във взаимно терзание.
• Измиването е много по-лесно. Грубата коса използва естествена вода за почистване. При честа употреба на шампоан и други химикали, защитният мастен слой се отмива от кожата на овчарката, което я прави уязвима към променящите се и неблагоприятни климатични условия.

По принцип породата не е капризна и взискателна към условията, но горните правила трябва да се спазват стриктно за хармонично съществуване и съжителство.

За съжаление от всичко казано по-горе следва, че българската овчарка не е подходяща за бавачка, домашно куче и няма стойност като декоративен вид. От друга страна едва ли има по-добър пазач в кучешкия свят. Най-добре е каракачанката да се използва за защита на територия, хора, имущество или добитък (като помощник на овчар), а също и като служебно куче при трудни климатични условия.

И накрая малко интересни факти за каракачанското куче:

• В родината си България породата е официално призната от 2005 г., но Международната киноложка федерация (FIC) не бърза да го направи. Причината е липсата на самостоятелни линии и броят на разплодните кучета.
• Най-известният собственик на такъв индивид в Русия е Владимир Владимирович Путин, на когото премиерът на България Бойко Борисов подари кученце.
• Освен него, собственици на такава прекрасна порода са Джордж Буш и кралят на Испания Хуан Карлос.