Беркучи - "лов със златен орел"

Централна Азия е известна по целия свят със своята ловна традиция - "лов със златен орел". Тази традиция все още присъства в живота на номадските групи, които обитават Западен Тиен - Шан. Това е един от най - старите начини за ловуване, който съществува поне от 6 хил. години.

Обучението на птицата от беркучите (ловци с орли) е дълъг процес, отнемащ понякога почти 5 години.

 Връзката между ловеца и орела е много силна и доверието между тях трябва да бъде изградено, още докато птицата е малка. Предпочитани са женските екземпляри, защото са по - агресивни и тежат с 1/3 повече от мъжките, което им позволява да атакуват по - едра плячка - вълци, снежни барсове...

Всеки орел има само един господар и единствено той храни птицата. Златните орли могат да различават човешките гласове, но се подчиняват само на призива и гласа на своя беркучи. Активният сезон за ловуване е зимата, когато птиците са по - гладни и готови за неуморно преследване на плячка. Ловецът язди на кон, а орелът е кацнал на дясната му ръка. Дори най - малката промяна в натиска е доловим от ездача и сигнализира, че неговият помощник е намерил следа.

Въпреки трудностите, беркучи успяват да предават този традиционен начин на ловуване на своите синове вече поколения наред. Съхраняването на традицията за тях означава да запазят своята индентичност.