Тобет - куче-вълкодав, което не се плаши от хищниците на степта.

Казахското вълкодавно куче „Тобет“ е древен тип азиатско вълкодавно куче и част от казахското културно наследство. Родословието на тобета води началото си от 1121 г. пр.н.е. Останки от предците на тази уникална казахска порода са открити на огромна територия, простираща се от Източна Европа до Далечния изток, по протежение на предледниковата климатична зона. Макар образът на номада традиционно да се свързва с коня, Марко Поло – описвайки живота на предците на казахите през XIII век – не е могъл да подмине кучетата с внушителни размери и сила:

„Огромни – високи колкото магаре. Използват се за охрана, за лов на диви животни и като впрегатни животни.“

В Чагатайското ханство пътешественикът вижда тези вълкодави в двора на хана. Двама от братята на хана отговарят за тяхното развъждане, а глутницата наброява 10 000 кучета. Толкова мащабното отглеждане на вълкодави е продиктувано не толкова от амбициите на хана, колкото от суровите изисквания на номадския начин на живот.

За съжаление, днес в Казахстан са останали едва няколко десетки екземпляра от породата Тобет.

Скални рисунки, открити в района на Алмати, свидетелстват, че тази порода съществува по земите на днешен Казахстан от повече от 4000 години; следователно може да се твърди, че съвременният Тобет е истински наследник на порода, станала свидетел на цялата история и начина на живот на казахския народ. Нещо повече – във връзка с загадъчната фраза на един французин за „кучето, спасило номадската цивилизация, основана на коня“, може да се заключи, че Тобетът е мощна, легендарна фигура в историята на номадския свят, оказала се на ръба на изчезването през епохата на уседналия начин на живот. С други думи – герой, останал верен на своята епоха.

Може би ще попитате: Защо Тобетът отсъства от почти всяко класическо изображение на номад, от всяка картина, илюстрираща казахския начин на живот?

Причината е, че Тобетът е уникално животно – по същество една от строго пазените тайни на степните номади. А тайните, както знаем, не се разгласяват и не се афишират публично. Тобетът не е просто „компаньон“, който вечно стои в краката на стопанина си. Това куче не е аксесоар за имидж, нито пък е просто част от декорите на етнографска картина.

Тобетът е като метафизична сила, изпратена да пази номадската цивилизация. Ето защо не виждате това куче плътно до човека... И все пак, ако разширите обхвата на възприятието си, ще откриете благородния Тобет на върха на някой хълм или планина, откъдето се разкрива гледка към лагера, сгушен в подножието. Едрите алфа-мъжкари заемаха високи позиции, за да имат по-добър обзор над територията, която охраняват.

*Töbe* означава хълм или връх, а *it* – куче; така *Töbe-it* (Тобет) означава кучето, което лежи на върха – планинското куче, върховният пазител.

Добитъкът е бил най-голямото богатство на номада, а вълците – най-големият враг на стадата в степта. Нищо – нито бойното майсторство, нито маршрутите на миграция, нито човешката охрана – не е можело да спаси стадата от вълците. Единственото средство срещу това бедствие е било и си остава Тобетът: колосално куче-вълкодав, което не се плаши от хищниците на степта.