Надживели динозаврите, днес есетрите са на ръба на изчезването.

Броят на диви есетри в последните години драстично намалява вследствие на свръхулов, незаконна търговия с хайвер, силни изменения на естествения вид на големите реки, които са естественото им местообитание.

Есетровите риби са най-застрашеното семейство животни в света, въпреки че към момента се срещат 27 вида в северното полукълбо. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популациите на есетри в света.

От шестте вида диви есетри, които са се срещали в река Дунав, два вида вече са изчезнали – шип (Acipenser nudiventris) и Атлантическата (немска) есетра (Acipenser sturio). Останалите четири вида есетри са класифицирани като критично застрашени и застрашени в червения списък на IUCN (Международният съюз за опазване на природата).

Още в началото на XVI в. уловът на моруна в средното течение на Дунав намалява, а през XVIII в. риболовът на мигриращи есетрови риби в Горен Дунав изцяло замира. Долното течение на реката продължава да бъде последното убежище на есетрите до рязкото им намаляване през миналия век. В България общият годишен улов спада от 63,5 тона през 1940 г. до 25,3 тона през 1995-2002 г.

Есетрите са невероятни не само защото са съществували още по времето на динозаврите и оттогава почти не са се променили, но и защото са безпогрешен показател за екологичното състояние на водните екосистеми, тъй като живеят дълго, достигат късно полова зрялост и използват различни хабитати. Есетрите по нашите географски ширини живеят най-вече в Черно море, като мигрират нагоре по течението на Дунав, за да хвърлят хайвера си.

Опазването и възстановяването на популациите на есетрите са сред най-важните мисии на WWF - Световния фонд за дивата природа.

Досега експертите на WWF - България са пуснали над 87 000 маркирани чиги, моруни и руски есетри в Дунав, за да живеят, да пораснат и да създадат потомство. Никоя друга организация или институция не прави разселване на есетри в реката. В момента WWF работи по мащабен проект LIFE-Boat 4 Sturgeon, който цели да спаси останалите четири вида есетрови риби в Дунав. По проекта се създава генна банка чрез развъждане на малки есетрови риби, за да се подсили популацията им в Дунав.

До 2030 г. партньорите, участващи в проекта LIFE-Boat 4 Sturgeon ще прилагат шест консервационни мерки за опазване на видовете руска есетра, чига, пъструга и моруна:

• създаване на плаващ развъдник за есетри във Виенската част на Дунав (Австрия). Подобен развъдник ще има и в река Кьорьош (Унгария), за да бъдат минимизирани рисковете. Друг контейнер-развъдник ще бъде инсталиран на брега на река Мур (Словения);
• развъждане на генетично разнообразни индивиди с доказан дунавски произход;
• развъждане, отглеждане и пускане в река Дунав на малки есетри, използвайки най-съвременни методи, така че те да имат възможно най-висок шанс за оцеляване;
• работа по опазване на въведените в реката млади есетри, както и запазването на останалата есетрова популация в Долен Дунав и Черно море, чрез тясно сътрудничество с отговорните институции и местните рибарски общности;
• въвеждане на стандартизирана програма за мониторинг във всички страни, участващи в проекта, използвайки ДНК и маркиране за проследяване на развитието на популацията и успеха на зарибяването;
• образователна работа по повишаване на осведомеността и ангажираността на обществото относно значението на есетрите и здравите речни екосистеми.
  
  

Защитената местност "Есетрите - Ветрен" обхваща повече от 288 хектара от площта на река Дунав близо до село Ветрен и пред езерото Сребърна. В границите ѝ изрично се забранява добив на инертни материали от коритото на реката, както и драгиране на дъното ѝ. Недопустимо е също и изхвърляне на отпадъци, заустване на непречистени отпадъчни води, строителство на хидротехнически съоръжения, нарушаване на естествените хидро-морфологични процеси, както и евентуално пренасочване и забавяне на водните течения или затваряне на страничните ръкави на реката в участъка.

Основната цел за опазване в защитената зона са есетровите риби, чиито малки са избрали този участък от реката като място за хранене и почивка по дългия им път към морето. Освен есетрите, още 40 други вида риби са установени в този малък участък на реката, като 21 от тях са включени в Червената книга на България.

Защитената зона се подкрепя и от местните рибарски общности, които осъзнават нейното значение в дългосрочен план, не само за опазването на есетрите, но и на другите рибни популации в река Дунав.

Как да станете закрилник на есетрите с вид и сума на дарение по ваш избор  - може да разберете тук.