Виетнамските прасенца станаха популярни любимци
Родом от Виетнам и Тайланд, виетнамското прасе или джудже свиня е потенциално животно-компаньон, принадлежащо към същия вид като домашното прасе. Но обърнете внимание на нуждата му да бъде на открито, на балансирана диета и задължителни ваксинации, които не са малко.
Да избереш за домашен любимец свиня едва ли някога ще стане доминираща мода, но идеята се харесва на мнозина. Все пак прасенца за компания са имали Джордж Клуни, Дейвид Бекъм, Парис Хилтън, Майли Сайръс и още куп хора, които може да ви убедят, че това не е чак толкова абсурдно. Естествено, говорим за актуалните напоследък по-малки породи като виетнамски прасета, които не стават чак толкова големи, колкото тези, които се отглеждат като добитък.
По света има поне 14 породи мини-прасета, като най-популярни и разпространени са виетнамските. Те са и първите, които са започнали да се отглеждат като домашни любимци - първоначално в Югоизточна Азия, а вече и по цял свят. Към категорията мини прасета влизат и породи като Кунекуне, Хулианас и други. Тези животни стават все по-популярни, а според собствениците им да имаш прасе е почти като да имаш куче. Те са чаровни, интелигентни, привързват се и изобщо не са толкова мръсни, колкото сме свикнали да мислим. Но, подобно на кучетата, изискват грижи и обучение.
Като малки, виетнамските прасенца са изкушаващо сладки. Важно е обаче да се има предвид, че те все пак ще пораснат, и то доста. Средно достигат дължина от около 90 см и могат да тежат до 90 кг. Тези животни наедряват сравнително бавно - могат да достигнат пълния си размер чак след няколко години и бъдещият собственик трябва да има това в предвид, когато си взема прасе за домашен любимец. Освен обичайните виетнамски прасета има и по-малки породи. Миниатюрните прасета достигат около 45 кг, има и още по-дребни - микро мини прасенцата са само 13 кг. Така или иначе това е трудно да се прецени, когато са бебета, и обикновено най-сигурният начин бъдещият собственик да прецени колко голямо ще стане животното е да види родителите му. Най-вероятно е то да достигне техния размер. Повечето мини прасета имат дълъг живот - 12-18 години, но може да стигнат и 20 години.
Мини прасетата изискват и доста грижи - те са много умни и любопитни животни и за да не скучаят, е нужно да получават достатъчно стимули, забавление, внимание и обучение. В противен случай може да се стигне до разрушителна скука, подобно на кучетата. Прасетата са и лакоми, затова стопанинът трябва да внимава с храненето и да се грижи животното да поддържа форма и да се движи достатъчно, за да не затлъстее. Тези умни животни могат да бъдат дресирани и да изпълняват малки номера като "седни", "донеси" или "легни", могат да бъдат научени да вървят на повод. Прасетата са социални и обичат да се гушкат, но могат да са и доста вироглави, затова се налага стопанинът да спечели съдействието им.
Всички прасета, включително и по-малките породи, обичат да ровят със зурлите си в търсене на храна. Това може да доведе до известни щети в дома или двора. Обичаен трик е стопанинът умишлено да крие храна или лакомства - например в кашон с нарязана хартия, за да може прасето да ги търси. Така задоволява не само естествените му нужди, но и осигурява ментална стимулация и предотвратява скука. Освен редовно поставяне на "пъзели", прасето може да играе с топка или да има други играчки, които да го развличат.
Прасетата се привързват силно към хората. Те могат да живеят и с други любимци, особено ако са заедно от малки, както и с други прасета - стига да можете да си го позволите. Може да имат известни проблеми с кучета - за които са естествена плячка, но не и с котки. Обожават да ги чешат и разтриват, седнали на дивана до стопанина си. Като цяло са дружелюбни, но мъжките могат да бъдат и агресивни, ако се чувстват заплашени. Както и при останалите домашни животни, кастрацията е силно препоръчителна. Не бива да се забравя и че прасетата квичат, грухтят, пищят и изобщо - общуват с до 20 различни звуци, и то постоянно и шумно. Ако искате тишина - прасето не е вашият любимец. Както и при кучето, прасето трябва да бъде научено на правила и къде е границата. Това става с поощряване на добро поведение, повторения и търпение.
И, да, прасето не е любимец за апартамент. Добре е да се отглежда в къща с двор, в който да може да се разхожда и рови на спокойствие. Любопитството му ще го кара да си пъха зурлата навсякъде, затова е важно да се обезопасят местата, до които има достъп - контакти, стълби, кабели, килими. Прасетата са чисти животни, могат да бъдат научени да ходят до тоалетна там, където им се посочи - в кутия с пясък, на двора или дори в гърне. Тоалетната не бива да е край леглото или храната им. Самите животни не миришат, а вонята, с която ги свързваме, идва от изпражненията. Затова обмислете добре къде ще ходи до тоалетна животното. Важно е да се осигури лично местенце - ъгълче с одеяла, голяма щайга или дори палатка. Добра идея и е и кутия за ровене - с камъни и парчета дърво, например, за да може прасето да използва по възможност нея, а не килима. В нея може да се крие и храна. Прасето има нужда и от движение, редовни разходки или достъп до двор, в който да си играе.
Тези животни обожават да ядат и могат да насочат цялата си интелигентност в тази посока. Те са в състояние да се научат да си отварят хладилник, шкаф, бюфет и изобщо да си осигурят достъп до всяко място, където смятат, че ще открият лакомства. Могат и да просят храна постоянно, дори да крадат от вашата, докато се храните. Но собствениците не бива да прекаляват. Има специална храна за прасета - с малко протеини и мазнини и много фибри. На животните трябва да се дават и зеленчуци, които не съдържат скорбяла. Добре е да бъдат ресани, както и да получават баня веднъж седмично. Бонусът е, че не се скубят.
Виетнамските прасета са умни и любвеобвилни и могат да са чудесни домашни любимци, стига да сте в състояние да им осигурите нужните грижи. Това е общително животно и може да живее с други домашни любимци. Добре е обаче да се вземат предвид етологичните му нужди и конкретната възможност за спазването им, преди да решат да го приемат.
