Простотата на живота

Икономически заможен баща, искайки синът му да разбере какво е да си беден, го завел да прекара няколко дни в планината при едно селско семейство. Те прекарали три дни и две нощи в селския си дом.

В колата, връщайки се към града, бащата попитал сина си:

• Какво мислиш за преживяното?
• Добре - отговорил синът с поглед, втренчен в далечината.
• И... Какво научи?, настоял бащата...

Синът отговорил:

• Че ние имаме куче, а те имат четири.
• Имаме басейн със застояла вода, която стига до средата на градината... И те имат безкрайна река, с кристална вода, където има малки рибки и други красоти.
• Че внасяме фенери от Изтока, за да осветяват нашата градина... Докато те са осветени от звездите и луната.
  Нашият вътрешен двор стига до оградата... а техният стига до хоризонта.
• Че ние си купуваме храната;... те сеят и жънат своята.
• Ние слушаме компактдискове... те слушат вечна симфония от птици, папагали, жаби и други животни...
• Ние готвим на електрическа печка... те, всичко, което ядат, има този прекрасен вкус на печката на дърва.
• За да се защитим ние живеем заобиколени от стена, с аларми... те живеят с отворени врати, защитени от приятелството на своите съседи.
• Ние живеем свързани с мобилния телефон, с компютъра, с телевизията... те, от друга страна, са „свързани" с живота, с небето, със слънцето, с водата, със зеленината на планината, към животните, към техните посеви, към семейството си, особено към Бог.

Бащата бил шокиран от дълбочината на сина си... и тогава синът завършил:

- Благодаря ти татко, че ме научи колко сме бедни!

Всеки ден сме все по-бедни в духа и ценността си към природата.